Странджа

Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която ги няма изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море. Такъв е пейзажът в региона, където расте зелениката – в източната част на планината, между селата Сливарево, Визица, Българи и Бродилово, а също и на юг в Турция. Западните склонове – към Малко Търново – са по-груби, скалисти и сурови.

mt_gallery:Странджа

Според повечето изследователи името на планината произлиза от старото наименование на тази област – Стражица (от старобългарското Страньц – гранична земя). Странджа е не само място на граница между две държави, но и гранична земя за няколко различни биосфери. Тя съчетава по уникален начин елементи на кавказката, средиземноморската и европейската природа.

Географско положение и геология: Странджа заема площ от около 10000 кв. км. на територията на югоизточна България и северната част на европейска Турция. У нас се намират само северните и североизточните й разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа. По-голямата и по-висока част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозападно-югоизточна посока на простиране, като най-високият й връх Махиада (1031м) е в турска територия.

Морфогеографски особености: Странджа принадлежи към Средногорието – това е преходна област между младите алпийски образувания на север (Стара планина) и стария Тракийски масив на юг (Родопите). Смята се, че по западната граница на Странджанската област минава т. нар. Маришки шев.
Скалният състав на планината е представен от магмени скали (габро, диорити, монцонити, гранит и др.) изграждащи по-голямата част от бреговата ивица на планината. Широко разпространение имат и седиментните скали – пясъчници, аргилити, мергели, глинести варовици и др.

Граници и дялове: Странджа има три добре очертани била: Южното (разположено изцяло в Турция), Резовското било и ридът Босна (изцяло разположен на територията на България). Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е основно и на него се намира най-високият връх на планината - Махиада, висок 1031 метра. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека. Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай (632 м) на българо-турската граница и свършва на юг от Царево.

Културни и природни забележителности: На територията на планината се намира Природен парк "Странджа" (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите "Силкосия", "Узунбуджак", "Витаново" "Средока" и "Тисовица".
Резерватът "Силкосия" (396,5 ха) край село Кости е обявен на 29 юни 1933г. Това е първият резерват в България. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.
Резерватът "Узунбужак" ("Лопушна" ) заема територия от 2 581,5 ха. Разположен е в землището на село Сливарово. Това е най-големият и представителен биосферен резерват на България. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори в Странджа.
Резерватът "Витаново" (754,5ха) е разположен между град Малко Търново и село Бръшлян. Отличава се с по-голяма надморска височина (до 650м). От горите 40% са източно-букови със средна възраст над 100 години. Установени са 462 вида висши растения. Преобладават средиземноморските флорни елементи.
Резерватът "Средока" (607,8ха) се намира в землищата на град Малко Търново и село Стоилово. Характеризира се с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на река Айдере. Преобладават лавровишня и компактни групи от колхидски джел.
Резерватът "Тисовица" (749,3ха) е разположен в землището на село Българи. Това е най-младият резерват на територията на Странджа, обявен на 16.02.1990 с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, тис.
Наличието на защитени природни територии, редки представители на флората и фауната из цялата планина, самобитния бит и фолклор на местното население, историческите и културните паметници от много епохи, правят Странджа много атрактивна и интересна.
Тук може да станете свидетели на един древен езически обичай – нестинарството. При този обичай хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е запазен в автентичния си вид в селата Българи (единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват) и Кости. Цялата обредност е съпровождана с музика от гайда и тъпан. Под тази музика се играят хора около огъня. Въпреки че , нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики - който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като "обладани от дявола".
В тази българска планина са запазени много културни паметници от епохата на древните траки. В най-високата й точка - местността Каменска бърчина се намира тракийско скално светилище, посветено на бога на Слънцето - Хелиос, датиращо от 1000 - 1500г. пр. н.е.
Интерес представляват и манастирите Заберновки "Св. Петка", наричан още Ограшки и "Балъклия" и Голямобуковски "Св. Петка", наричан още Коджабукски.

Климат: Климатът на странджанската област се формира под влиянието на Черно и Средиземно море. Средните годишни температури са сравнително високи – от 11.1 до 12.8°С. Валежите са между 100 и 800 мм, разпределени неравномерно през годината с летен минимум и есенен максимум. С навлизането от морския бряг навътре в планината, климатът се изменя - валежите се увеличават, средните температури намаляват, зимата става по-студена. Югоизточната част на Странджа е най-слънчевото място в България (57 кал/кв.см). През периода април – октомври, Странджа има най-голям брой слънчеви дни в страната.
Водни запаси: Главните речни артерии в Странджа са реките Велека и Резовска. Велека (147км) е най-голяма и най-добре проучена река. Тя извира от турска територия и навлиза в България с красив скалист пролом с много меандри между село Моряне и местност Петрова нива. Река Резовска е гранична между България и Турция и достъпът до нея е регулиран. През българска територия протичат изцяло или частично още реките Младежка, Айдере, Факийска, Ропотамо, Изворска, Дуденска, Стръмница, Еленица и други Останалите водни ресурси са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

Върхове: Първенецът на Странджа е връх Махиада (1031м), който е разположен в турска територия. Най-високият български връх на планината е Голямо Градище (709 м). Най – високите върхове на Странджа са:
Кервансарай - 632м
Папия - 502м
Ехекчиите - 492м
Босна - 454м
Силкосия, Узунбуджак, Витаново, Средока и Тисовица.

Флора и фауна: Поради географското положение и особения климат растителността на Странджа се отличава от европейската и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия.
В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. Планината притежава едно от малкото естествени дъбови и източнобукови находища в Европа със запазен първоначален състав и разнообразие.
В буковите формации с вечнозелена растителност се срещат уникални за Европа видове като източен бук, странджанска зеленика, странджанска боровинка, джел, странджанско вълче лико, лавровишня и др.
Край реките и влажните места са характерни така наречените лонгозни, периодично заливани гори с доминиране в тях на полски ясен и по-рядко на полския бряст, черната елша и на места на летния дъб, дръжкоцветния дъб, странджанския дъб, обикновения габър, бялата топола и др. Особено характерни са вечнозелените дървесни лиани – скрипката, гърбачът, листопадните дървесни лиани като видовете повет, дива лоза, тревистият лиан – хмел и др. За тревната покривка са характерни битинският синчец и други видове растения.
mt_gallery:Странджа - флора
В района на Велека се намира най-интересният "оазис" в България, на Балканския полуостров и в Европа. Тук са концентрирани най-голям брой реликтни южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източният бук и източният горун с характерните в тях реликти странджански дъб, странджанска зеленика, странджанска боровинка, странджанско бясно дърво, колхидски джел, лавровишня, мушмула, пирен, калуна и др.
Фауната на Странджа се характеризира с висок процент средиземноморски, субмедитерански и малоазийски видове. Те са широко разпространени в ниските и средни части на планината. За по-високите части са характерни предимно евросибирските елементи.
Фауната на планината има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида.
Описани са 54 вида бозайници като вълци, диви прасета, сърни, чакали, диви котки, зайци. Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа. В Червената книга на България са вписани видрата, златката, вълкът, пъстрият пор, а тюленът-монах е включен в Световната червена книга.
mt_gallery:Странджа - фауна
Един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – Виа Понтика минава над Странджа планина. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи (черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, ливадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач) и 57 вида мигриращи птици.

Населени места в Странджа: Малко Търново, Синеморец, Ахтопол, Царево, село Бръшлян (Сърмашик), село Граматиково, село Българи, село Голямо Бухово, село Бродилово, село Звездец, село Момина Църква, село Факия, село Младежко и др.
Ахтопол е разположен на леко издаден нос, 87км югоизточно от Бургас и 477 км югоизточно от София. Градът има богата древна и средновековна история. Намира се на мястото на древно тракийско селище. Около шести век преди новата ера е колонизиран. Римляните го нарекли Перонтикус. Византийският владетел Агатон възстановява селището след варварските нашествия и му дава името Агатополис ("Град на любовта"), което се запазва и до днес.
Синеморец е разположен на 5 км южно от Ахтопол. Плажът, който се намира на югоизток от града, се смята за най-хубавия на Черно море поради неповторимата хармония между морския бряг и гората. Населението на Синеморец е едва 140 души, но се увеличава неколкократно през летният сезон.
Царево се намира на 72км южно от Бургас и 462км югоизточно от София. Разположен е в подножието на Странджа планина – там, където тя се снишава до морето. В околността има три големи плажни ивици. През 1944г. градът е прекръстен на Мичурин, но понастоящем отново е с предишното си име. Основното препитание на местното население са риболова, лозарството, търговията и туризма.

Туризъм: Богатото културно-историческо наследство и невероятна природа създават прекрасни възможности за развитието на планински, екологичен, селски и културен туризъм. Ако сте почитател на селския и екологичен туризъм не трябва да пропускате да посетите живописните селца в Странджански регион като Бръшлян, Българи, Факия, Момина църква, Звездец, Граматиково и много други, съхранили богатия български бит, култура и история.
Странджа предлага голямо разнообразие от туристически дестинации и обособени маршрути. Тук може да станете свидетели на един древен езически обичай – нестинарството. Интересни са традициите на местното население, в които са вплетени части от древната история на региона.

Видео от Странджа:

{youtube}l6NgjNQIqCU&feature=related{/youtube}

Фолклор част 1:
{youtube}lZdJoTBKCro&feature=related{/youtube}

Фолклор част 2:
{youtube}Rt8rhM5YO0k{/youtube}

Нестинари:
{youtube}CgGIKBCeWxs{/youtube}


Допълнителна информация:
 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук