Пирин

Пирин планина е място за хора, които харесват алпийски тип релеф - високи скалисти върхове, дълбоки пропасти с отвесни стени, бистри високопланински езера и бързи реки.
Красотата на планината се дължи на продължителната ледникова дейност, създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоки циркуси, повечето украсени с кристално чисти езера.

География и геология: Пирин се простира в югозападните предели на България. Планината е част от Рило - Родопския масив. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033м.
В миналото траките наричали Пирин Орбелос-Белоснежна планина, а славяните Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун. Според последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума "перунаш" - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос.

Морфогеографски особености: Планината е съставена главно от два вида скали - гранит и карст (мрамор), които на места така са се преплели, че границата им разделя върхове, циркуси, даже и езера. Вследствие на продължителното заледяване през кватернера, Пирин като цяло има определено алпийски релеф - скалисти върхове и ръбове, дълбоки циркуси, добре очертани трогови (ледникови) долини, множество глациални езера.

Граници и дялове: Планината е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. На север граница с Рила е седловината Предел, а на юг - Парилската седловина, която отделя Пирин от планината Славянка. На изток е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малашевска и Ограждан планина. В полите на Пирин са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.
Северен Пирин е същинската част на планината. Той се простира от седловината Предела до Тодорова поляна. Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът – връх Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Други върхове тук са: Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).
В този дял на планината се намират и всички ледникови езера, като сред най-интересните са: Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.
В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон. Хижите и заслоните са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.
Среден Пирин е най-малкият по площ – 6.7% и най-късият дял. Простира се между Тодорова поляна и Попски преслап. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Други по-известни върхове под 2000 м. са: Баба, Чала, Сеното, Мурата. Този дял е изграден от кристалинни шисти и гранит, като на юг преобладават мраморизирани варовици. Тук има само две хижи - Попови ливади и Малина. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.
Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Простира се на юг до Парилската седловина. Най - високият му връх е Свещник (1973 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и др. Този дял е изграден от гранити, а в периферията - от мраморизирани варовици. Те са със заоблени форми. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа Попови ливади и село Петрово, като част от международния път Е-4.

Галерия със снимки от Пирин:
mt_gallery:Пирин

Културни и природни забележителности: Заради уникалната природа на планината през 1976 г. е създаден Национален парк "Пирин", който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. През 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк "Пирин" е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: "Баюви дупки - Джинджирица" (в рамките на Националния парк), "Тисата" (също в Северен Пирин) и "Орелек" (в Среден Пирин).
В Пирин се намират Роженският манастир "Св. Рождество Богородично", Попинолъшкият водопад, както и най-величествените земни пирамиди в България  -  Мелнишките пирамиди. Тук са и крепостите: Горноспанчевска , Кременска, Момина кула, Св. Димитър, Судинград. Горноспанчевската крепост е разположена на 2 км южно от село Горно Спанчево, което е почти равноотдалечено от градовете Гоце Делчев и Сандански. Кременската крепост се намира в пролома на река Места, свързващ Разложката и Гоцеделчевската котловини. До крепоста се отива от село Кремен за около 50 минути пеша. Ако се пътува с кола от Банско, пътека трябва да се търси след с. Места. По нея се стига за около 20 минути. Крепостта Момина кула се намира до Гоце Делчев и е разположена върху хълм, ограден от три страни от дълбоки долини. До нея се стига от Гоце Делчев за около 1 час като се върви в югозападна посока. Крепостта Св. Димитър е разположена на хълм на 3 км южно от град Хаджидимово, Благоевградска област. Градът се намира на 16 км югоизточно от Гоце Делчев. Крепостта Судинград е разположена на 5 км югозападно от с. Мусомища, Гоцеделчевско, на десния бряг на Мусомищка река. Селото е разположена на 3 км югоизточно от Гоце Делчев.
В Пирин се намира и известният зимен курорт Банско.

Климат: Пирин има типичен планински климат, но с добре изразено средиземноморско влияние, особено в долините на Струма и Места. Той се характеризира с постепенно изменение на височина на температурата и валежите. Средната януарска температура е ниска. В подножието на север тя е около - 4°С и достига - 11°С по билото. Валежите са предимно във вид на сняг и снежната покривка се задържа по билото близо 8 месеца. Годишните валежи са от 800 мм в подножието до 1200 мм по високите върхове. В Пирин падат много лавини. Разложката котловина и по - голямата част от ниския височинен пояс на Пирин имат умерено континентален климат. Средната януарска температура е от - 2 до - 4 °С, а годишните валежи са около 700 мм. Много ясно е изразен континенталният характер на валежите с максимум през юни.
Континентално - средиземноморски климат имат Гоцеделчевската котловина и ниският пояс с южно изложение на Пирин планина. Средната януарска температура е над нулата, а годишните валежи са малки (около 650 мм). Те имат ясно изразен максимум през зимата и есента.

Водни запаси: Речната мрежа на Пирин е развита от двете страни на главното било. Към долината на Места се оттичат от реките: Демяница, Бъндерица, Бела река, Изток, Дисилица, Ретиже, Каменица, Брезнишка и Мътница. Към долината на Струма се оттичат следните по-големи пирински реки: Влахина, Санданска Бистрица, Мелнишка река, Пиринска Бистрица и др.
Реките на Пирин се подхранват от снеговете и езерата и се оттичат към Струма и Места. Максимумът на речния отток е ясно изразен през май и юни, когато се топят снеговете, а минимумът е в края на лятото и есента (септември), когато падат малко валежи. В най-високите части на планината минимумът се проявява винаги през зимния сезон.
Езерата в Пирин заемат дъната на малки и големи циркуси, изградени от гранит. Броят им е 176, като всички имат ледников произход. Поради това те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. Общата водна площ на пиринските езера е около 18 000дка. Разположени са на височина от 1960 до 2720 м. Освен постоянни езера в Пирин има и временни, които през лятото пресъхват.
Най големите и важни езерни групи в Пирин са: Попови езера, Кременски езера, Бъндеришки езера, Василишки езера, Валявишки езера, Чаирски езера, Влахински езера, Самодивски езера, Малокаменишки езера, Превалски езера, Башлийски езера, Типицки езера, Митрово и Аргирово езеро.
Има и много отделни езера, които не са част от езерни групи – Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.
Десетте най-големи езера в Пирин са: Попово езеро - 123,6 дка, Долно Кременско езеро - 98,0 дка, Голямо Валявишко езеро - 85,1 дка, Горно Кременско езеро - 66,1 дка, Рибно Бърдеришко езеро - 65,0 дка, Тевно Василашко езеро - 63,9 дка, Голямо Влахино езеро - 63,4 дка, Тевно езеро - 60,0 дка, Дълго езеро - 45,5 дка, Голямо Георгийско езеро - 39,6 дка.
Десетте най-дълбоки езера са: Попово езеро - 29,5 м, Тевно Василашко езеро - 29,0 м, Долно Кременско езеро - 27,0 м, Голямо Валявишко езеро - 18,9 м, Горно Кременско езеро - 13,6 м, Голямо Влахино езеро - 13,4 м, Рибно Бъндеришко езеро - 12,2 м, Синанишко езеро - 11,5 м, Дъговидно Василашко езеро - 10,4 м, Дълго езеро - 10,0 м.
Десетте най-високи езера са: Горно Полежанско езеро - 2710 м, Горно Газейско езеро - 2642 м, Плешиво езеро - 2592 м, Горно Брезнишко езеро - 2579 м, Горно Тодорино езеро - 2536 м, Тевно езеро - 2512 м, Долно Тодорино езеро - 2510 м, Горно Валявишко езеро - 2472 м, Долно Полежанско езеро - 2462 м, Горно Башлийско езеро - 2461 м.

Върхове: Най високите върхове в Пирин са: Връх Вихрен - 2914 м, Кутело - 2908 м, Бански сухиндол - 2884 м, Голям Полежан - 2851 м, Каменица - 2822 м, Малък Полежан - 2822 м, Баюви дупки - 2820 м, Яловарника - 2763 м, Газей - 2761 м, Каймакчал - 2753 м, Голяма Тодорка - 2746 м, Бъндеришки чука - 2732 м, Дженгал - 2730 м, Момин двор - 2723 м, Башлийски чукар - 2720 м, Котешки чал - 2715 м, Малка Тодорка - 2712 м, Ченгелчал - 2709 м, Дисилица - 2700 м, Каменишка кукла - 2690 м.
Други по малки върхове са: Куклите - 2686 м, Муратов връх - 2669 м, Джано - 2668 м, Безбог - 2645 м, Сиврия - 2593 м, Синаница - 2516 м.
За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти. Най-важните порти са:
Кралевдворска дясна порта - 2616 (заслон Тевно Езеро - хижа Пирин)
Кралевдворска лява порта - 2616 (заслон Тевно Езеро - хижа Безбог)
Тодорина порта - 2575 м (хижа Вихрен - хижа Демяница)
Башлийска порта - 2530 м (хижа Вихрен - хижа Беговица)
Мозговишка порта - 2520 м ( хижа Демяница - заслон Тевно езеро)
Бъндеришка порта - 2499 м (хижа Вихрен - хижа Синаница)
Дженгалска порта - 2489 м ( хижа Безбог - хижа Демяница)
Беговишка порта - 2476 м (хижа Демяница или Тевно езеро - Беговица)
Демиркапийска порта - 2475 м (хижа Безбог - хижа Пирин)
Винарска порта - 2445 м (хижа Демяница - хижа Яне Сандански)
Синанишка порта - 2426 ( хижа Яне Сандански, Беговица или хижа Синаница)

Флора и фауна: Пирин е много богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколко стотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. В Парка се срещат 18 локални ендемити, 15 български ендемити и няколко десетки балкански ендемити. Те са: пирински мак, пиринска ливадина, урумов и кожухаров окситропис, яворкова клопачка, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска власатка и други. По интересните от българските ендемити са: фердинандова гъшарка, урумов кривец, българско вятърче, костова тлъстига и други. Балканските ендемити са най-многобройни, като много от тях са широкоразпространени видове. Представени са от: бяла мура, златиста кандилка, дребнолюспест карамфил, балканският зановец и много други. Много от тези растения са редки и защитени. Такива са например: еделвайса (среща се най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен), видове тинтява, много орхидеи и други видове.
Растителността на Пирин е много разнообразна и интересна, разделя се на три височинни пояса: горски, субалпийски и алпийски пояс. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета: бял и черен бор, бяла и черна мура, обикновена ела, обикновен смърч , обикновения бук и достига около 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва Субалийският пояс, в който доминират храстите клек и сибирска хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на Алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. Около водните басейни – потоци и езера - преобладават растения от род острица. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура. То носи името на своя откривател лесничея Байкушев и се смята, че е на възраст над 1300 г., а приблизителните му размери са: височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.

mt_gallery:Байкушева мура

Богатството на животинските видове в Пирин също е голямо. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви) и 247 вида гръбначни. От гръбначните видове преобладават птиците - 177 вида и бозайниците - 45 вида, 11 вида влечуги, 8 вида земноводни и само 6 вида риби. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, глухарят, лещарката, ливадния дърдавец, планински кефал, шипоопашата костенурка, жабата дървесница, кафявата мечка, балканската дива коза и други. Най-често срещаните животни в Пирин са: дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и други.

Населени места: Пирин планина попада в Благоевградската област. Икономически свързани с планината са градовете: Банско, Кресна (4600 жители разположен е от двете страни на международния път Е-79), Мелник, Сандански, Разлог, Симитли, Добринище и други.

Туризъм: Пешеходният туризъм е развит много добре, като голяма част от посещенията са реализирани през летните месеци. Най-перспективни и предпочитани за катерене са върховете Вихрен, Атмегдан, Самодивски, Разложки Суходол, Стъпалата, Момин връх, Синаница, Атмегдан, Дженгала. Ски туризмът е много актуален за Пирин, като основни ски центрове са се оформили Шилигарника, Чалин валог, Банско. Парапланеризъм може да се практикува над ски писта – Шлингарника.
В Национален парк "Пирин" се развива познавателен туризъм (наблюдение на птици и животни, туристически маршрути за опознаване на флората, гори, хидробиология, геология), фототуризъм, селски туризъм, екскурзионно летуване, екотуризъм, планинско колоездене. На територията на парка се намира и старият винарски път, който е свързвал Банско с Мелник през долината на р. Демянишка – Винарската порта – Спано поле – хижа Каменица.
Величествените гледки, уникалната природа, селищата със своеобразен чар и самобитната култура превръщат Пирин в едно от най-привлекателните места за туристите.

Вижте предложения за настаняване в Пирин - хижи
Вижте предложения за настаняване в Банско - хотели

Видео от Национален парк Пирин:
{youtube}DS8YpQgTEgQ{/youtube}

Допълнителна информация:

 

 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук