Омир нарича тази обширна планинска система „Снежните планини на траките”. Овидий свързва името на планината с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини – Хемус и Родопи. Според друго предание наименованието Родопи е дадено от египетски фараон в чест на неговата любимка, която била от този край. Професор Балан смята, че то произлиза от гръцката дума „родон” – роза, тъй като от всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза. Професор Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа, а други твърдят, че то е съставено от славянските думи „руда” и „ропа” – руда и яма, което има известно основание, тъй като планината е позната от древни времена като източник за добив на руди. Името й обаче не се е изменило от Омирово време до наши дни. През Средновековието част от планината се е наричала Славееви гори, а по време на османското иго част от нея – Доспатдаг. Понякога тези имена са се използвали и за цялата планина, но не са се утвърдили.
Западни Родопи се характеризират с високи билни заравнености, дълбоко врязани речни долини и обширни тектонски котловини. Оформянето им се дължи на силното епейрогенно издигане на тази част от планината през неогена, причинено от потъването на околните земи и наличието на относително по-леки гранитни плутони в снагата на масива. От своя страна Западните Родопи се делят от дълбоката меридионална долина на река Въча на западна и източна част, които се разделят на дялове и ридове, отводнявани от реките Марица, Арда и Места. Десните притоци на Марица – Чепинска, Въча и Чепеларска, се врязват дълбоко в снагата на планината и изместват вододела към южния й край. Това обуславя асиметричния орографски облик на Западните Родопи – дълги ридове на север, а на юг – къси и с незначителни размери. От западните Родопи извират най-големите родопски реки: Чепинска, Въча, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река, които текат в дълбоки проломни долини.
- Западна част. В зависимост от значителните планински вериги в нея тя се дели на Велийско-виденишки дял, който е вододелно близо между Марица и Места. Той навлиза далеч на югоизток в планината. В него се включват Девинска планина и Триград. На югозапад от този дял в посока северозапад-югоизток се простира ридът Дъбраш, който оформя югозападната ограда на Доспатската котловина. На север от хидрографското било между дълбоките долини на реките Яденица и Чепинска се простира ридът Алабак, който представлява ясно очертана северозападна ограда на Чепинската котловина, а на североизток между долините на реките Чепеларска и Въча мощно се издига Баташка планина с ридовете Каркария и Равногор. С първия са свързани ниските Бесапарски хълмове, простиращи се между Пазарджик и Пещера.
- Източна част се дели се на североизточен и югоизточен клон. Североизточен клон е разположен на североизток от връх Буковит, който е на границата ни с Гърция, се издига Переликския дял със своите разклонения – Мурсалица и Букова планина. В него се намира най-високия връх на планината – Перелик /2191м/. На североизток от него след Роженската котловина се издига Преспанския дял с многобройните си разклонения – Радюва планина, Манастирище, Крушевска планина, Градище планина и Каракулас. Заедно с Переликския дял те образуват дългото Переликско-Преспанско било, което служи за вододел между долините на реките Въча и Чепеларска, от една страна, и Арда, от друга. На Север от това било между живописните долини на Въча и Чепеларска река се откроява меридониалното гърбище на Чернатица, което продължава на северозапад с рида Върховръх, на север със Средня, а на североизток с Белочерковския рид. На североизток от него между реките и Чепеларска и Мечка е разпрострял своята интересна карстова снага Добростанският масив. Югоизточен клон започва на изток от високото Переликско било, от което се отделя Ардински дял с внушителния Кайнадински рид. След него следва обезлесеният, но с много минерални богатства жълти дял, от билото на който се отделя на югоизток Устренски рид.
Климат и води: Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе от северните по-студени въздушни маси и топлия полъх на Средиземноморието. Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13 C. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9 C. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. През декември в Източните Родопи е максимумът на валежите, а през август – минимумът. В Западните Родопи, обратно, преобладават летните валежи.
Родопите са най-големият акумулатор на водни ресурси у нас. Тук са изградени няколко големи хидроенергийни системи – Баташката, Ардинската и Въчинската. Регулираният воден отток на реките се използва за електродобив, напояване и зарибяване на язоворните езера. Цялата планина е нарязана от гъсторазвита речна мрежа с най-различна посока. Отводняването на Родопите е изцяло към Беломорският басейн чрез три самостоятелни хидрографски системи: На север – река Марица, на изток – река Арда, и на юг – река Места. Режимът на оттока на родопските реки се определя от климатичните особености на планината. В Западните Родопи, където климатът е планински, максималният воден отток е през пролетта, а в Източните Родопи – през зимата и в ранна пролет. Поради наличието на значителни мраморни маси, на много места бликат буйни карстови извори. Те са били една от причините за заселване на хора край тях още в най-древни времена.
Върхове в Родопите:
Голям Перелик - 2191 м
Широколъшки снежник - 2188 м
Голяма Сюткя - 2186 м
Малък Перелик - 2147 м
Голям Персенк - 2091 м
Малка Сюткя - 2078 м
Малък Персенк - 2074 м
Преспа - 2000 м
Модър - 1992 м
Флора и фауна: Богатството на растителния и животинския свят в Родопите се дължи до голяма степен на почвеното и климатичното им разнообразие. В растително отношение планината се дели на два големи района. Върху Западните Родопи се простира обширен растителен район, който обхваща част от Рила. Тук е представена средноевропейската растителна група, като най-често се срещат смърч и бял бор. Източните Родопи, които са под влиянието на средиземноморският климат, се обособяват като самостоятелен растителен подрайон, характеризиращ се главно с малката си заселеност. На места се срещат нискостеблени гори и храсталаци, а другаде – дъбови и букови гори. Тук достигат северните си граници някои типични за Средиземноморието растителни видове, като жасминът, косматият дъб, кестенът, смокинята и други. Във вътрешността на планината, в по-закътани ареали, са запазени интересни реликтни растения, останали още от младия терция. Това са еловите гори, някои видове орхидеи, Хаберлея родопензис /силивряк/, Сидерикус Скардикус /пирински мурсалски чай/ и други. Срещат се и доста ендемитни видове.
Наличните скелетни почви в поречието на река Арда, образувани от изветрянето на риолитите и туфите, създават условия за отглеждането на най-висококачествените тютюни в света – басма, башибали, джебел и други. Голямо е разнообразието и на животинския свят. Срещат се почти всички видове бозайници характерни за Европа: мечки, сърни, елени, диви свине, лисици, зайци и други; от древните: таралежът, къртицата, миската, катерицата и други. Многообразен е и птичият свят, от който заслужава да се споменат глухарят, лещарката, яребицата, кекликът и други. Край язовирите гнездят диви патици и гъски. За да се запазят някои ценни растителни и животински видове, в планината има няколко природни резервата.
Населени места в Родопите: Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Доспат, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки.
Вижте предложения за настаняване в Пампорово - хотели
Вижте предложения за настаняване в Чепеларе - хотели
Вижте предложения за настаняване в Родопите - хижи
Видео от Родопите:
{youtube}UZcSJ_aI724{/youtube}
{youtube}2OWjRNO8KZw&feature=related{/youtube}
Допълнителна информация:
- Маршрути в Родопите
- Родопи в Уикипедия
- Родопи в Зона България
- Информация за планина Родопи
- Галерия със снимки
- Снимки от Родопи
- Галерии със снимки от Родопи - Bulgaria Photos
< Предишна | Следваща > |
---|