Рила

Рила е планина в Югозападна България, нейната площ е 2396кв.км. Тя е част от Рило-Родопския масив. В Европа се нарежда на шесто място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. Най-високият връх на Рила и на Балканския полуостров е Мусала (2925м).
Името на планината идва от траките. Първоначално я наричат Доункас, а по-късно Роула, което означава многоводна планина (в Рила има 200 езера и множество минерални извори в разломните зони – Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др).
Съседни планини на Рила са Пирин, Родопите, Средна гора и Верила. С тях е свързана чрез седловините Предел, Аврамова седловина, Боровецка и Клисурска седловина.

Морфогеографски особености: Рила е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно-Тракийския масив. Основният градивен елемент в планината е гранитът. Срещат се още мрамор, кристалинни шисти и други. Образуването й започва през Палеозойската ера и в последствие при многобройни издигания през периода Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, ледникови езера, карлинги (пирамидални върхове), трогови долини и обширни морени.

Граници и дялове: Въз основа на орографската структура и морфографски белези в Рила са обособени четири основни дяла: Източен, Среден ( Централен), Югозападен и Северозападен, отделени помежду си от долините на реките Бели Искър, Белишка река, Леви Искър, Рилска река и Илийна река.

Галерия със снимки от Рила:

Най-висок и най-обширен от четирите основни дяла е Източна Рила, която обхваща 37% от общата площ на планината. В нея се намират 11-те най-високи върха на планината, начело с Мусала. Източно от него (свързва ги тесният скалист ръб Трионите) е вторият - Малка Мусала (2902м). До тях е и третият по височина и единствен между 2800 и 2900 метра - Иречек (2852м). В тази част са Мусаленските езера, Маричините езера, Ропалишките езeра, както и Леденото езеро (2709м).

На връх Мусала се намира най-високата метеорологична станция в Югоизточна Европа, построена през 1932 г.

Средна Рила е най-малкият дял на планината - заема едва 9% от нейната площ. Този дял има най-голяма средна надморска височина и подчертан алпийски характер. Богат е на ледникови езера: Рибните езера, Прекоречките езера, Мермерските езера, Джендемските езера, Манастирските езера. Тук се намира и най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров - Смрадливото, с площ 212 дка. Най-висок връх в този дял е Черна поляна (2716м). Тук се извисяват и върховете Канарата, Малък и Голям Скакавец, Рилец. В района на Голям Скакавец е разположено циркусното езеро Йозола..

Северозападна Рила заема 24% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731м. В този дял се намират върховете Мальовица (2730 м), Купените, Еленин, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Ловница, Петлите, Орлето и други. Тук са разположени и едни от най-големите и значими езерни групи - Урдините езера, Мальовишките езера, Еленските езера, Градинските езера, Поповокапските езера, както и най-голямата и известна езерна група на Балканския полуостров – Седемте рилски езера (2925м).

Югозападна Рила обхваща 30% от площта на планината. Това е най-ниският дял, със средна надморска височина 1306.63м. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове. Най-висок в този дял е Ангелов връх (2643м). По-забележителни са също Голям Мечи (2618м), Узуница (2606м), Царев връх (2378м), Капатник (2170м) и др. На територията на този дял се намира един от най-старите биосферни резервати в България - "Парангалица", известен с вековните си смърчове.

Културни и природни забележителности: Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни културни и природни забележителности са: връх Мусала, водопад Скакавица, Седемте рилски езера , Национален парк "Рила", Рилският манастир, Девически манастир Покров Пр. Богородици, Исторически музей - Самоков.

Галерия със снимки от Седемте рилски езера:

Скакавица е най-високия водопад в Рила. Намира се в Национален парк Рила. Разположен на река Скакавица в Земенското ждрело. Намира се на 1750м надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70м.

Национален парк "Рила" e най-големият национален парк в България. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. В него попадат резерватите "Парангалица", "Централен Рилски резерват", "Ибър" и "Скакавица".

"Парангалица" е резерват от 1933г. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума "парангалос" означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. От март 1977г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

"Централен Рилски резерват" е най-големият резерват в България и един от най-големите в Европа. Създаден е през 1992г. с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс. Площта му е 12 393,7 хектара и обхваща значителна територия около връх Мусала . В границите на "Централен Рилски резерват" е включен резервата "Маричини езера", който запазва статута си на биосферен.

"Ибър" е обявен през 1985г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен.

"Скакавица" е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 хектара. Обявен е през 1968г. Намира се в северозападния дял на Рила и е разположен между 1850 и 2050м. надморска височина. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.

Климат: Рила има типичен планински климат. Той се определя от географското й положение, на границата между континенталния и преходносредиземноморския климат.
На връх Мусала (2925м.) падат 2000мм валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2°С при средна месечна температура минус 11,6°С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7°С. Във високите части на планината относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25% от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.
Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1200-1300м, а при надморска височина над 2000м. достига до 180-200 дни.
Ветровете са със скорост 30-40м./сек. (над 100км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12м./сек. В по-ниските части средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2м./сек.

Водни запаси: Рила е важен хидрографски възел. Рилските езера са повече от 140 на брой. Най-известни са Седемте рилски езера, Урдините езера, езерата в Мусаленския циркус. Най-голямо на Балканския полуостров е Смрадливото езеро (212дка), а най-дълбокото е Окото.
От планината извират най- големите български реки Искър, Марица и Места и редица по-малки- Благоевградска Бистирца, Джерман, Рилска Река и Станкедимитровска Бистрица.
В подножието на планината бликат горещи минерални извори. Най-известен сред тях е минералният извор в гр. Сапарева баня с максимална тeмпература 100°С . Други минерални извори са открити в Долна баня, Благоевград и др.

Върхове: В Рила се намират следните върхове: Мусала- 2925м, Малка Мусала- 2902м, Овчарец - 2768м., Голям Купен - 2731м, Мальовица - 2730м, Попова капа - 2704м, Малка Мальовица - 2698м, Лопушки връх - 2698м, Ловница - 2695м, Канарата - 2691м, Орловец - 2685м, Пъстри слап (Аладжа слап) – 2684м, Злия зъб - 2678м, Иван Вазов (Дамга) - 2669м, Елени връх - 2654м, Ангелов връх- 2643м, Равни връх (Равни чал) - 2637м, Белмекен (Коларов) - 2627м, Камилата - 2621м, Голям Мечи връх - 2618м, Двуглав - 2605м, Голям Мермер (Мраморец) - 2598м, Додов (Друшлевишки) връх - 2597м, Кози връх - 2587м, Иглата - 2575м, Голям Мечит - 2568м, Ушите - 2560м, Птичи връх (Ашиклар) - 2536м, Малък Мечит - 2535м, Янчов връх - 2481м, Малък Мечи връх - 2474м, Стражник (Курджилък) - 2469м, Будачки камък - 2447м, Куков връх - 2411м, Царев връх - 2376м, Марков камък (Горна Кадиица) - 2342м, Малка Попова капа - 2180м, Трещеник - 2020м, Малък Лопушки връх, Малък Мермер.

Галерия със снимки от връх Мусала:

Малка Мусала (2902 м) е връх в Мусаленския дял на Рила. Разположен е североизточно от връх Мусала, с който го свързва скален гребен наричан Трионите. Билото продължава на север-североизток към върховете Иречек и Дено. На северозапад от Малка Мусала е разположен Мусаленският циркус, а под двата върха и гребена има два малки циркуса.

Мальовица (2729 м) е връх в северозападната част на Рила. Северно от върха, в билната заравненост Мальово поле се намират трите Мальовишки езера. Югоизточно от Мальовица, в дълбок циркус са разположени двете Еленски езера.

Ангелов връх (2643 м) е най-високият връх в Югозападна Рила. Откроява се куполообразно по вододелното било между река Илийна и река Динков дол. Южните му склонове са стръмни. Югоизточните му склонове са полегати и покрити с пасища. По северните и западните склонове има циркуси.

Флора и фауна: В Рила са обособени два растителни пояса: тревист, който обхваща високите алпийски части и горист – обхваща частите с н.в до 2000 м. В гористия пояс виреят ценни дървесни видове – бял бор, черен бор, бяла мура, бук, габър.
Фауната на Рила е много разнообразна. От представителите на дивеча се срещат сърната, еленът, дивата коза; от хищниците – мечката, вълкът, дивата свиня; от грабливите птици – соколът, черният орел, ястребът и др.

Населени места: Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете Белица, Белово, Благоевград, Долна баня, Дупница, Костенец, Кочериново, Разлог, Рила, Самоков, Сапарева баня, Якоруда, селата Радуил, Стоб и др. В Рила се намира най-старият планински курорт в България - Боровец (известен до средата на 20 век като Чам кория).

Туризъм: В Рила има прекрасни условия за развитие на ски туризъм, алпинизъм и пешеходен туризъм (трекинг).
В северните склонове на планината на 1350 метра надморска височина, в подножието на връх Мусала е разположен зимният курорт Боровец. Той е алпийски тип курорт, предлагащ прекрасни възможности за всякaкви зимни спортове - алпийски ски, крос-кънтри, ски скокове и биатлон, като пистата за биатлон е една от най-хубавите в света.
Курортът Мальовица е разположен само на 40 км от Боровец в северозападната част на планината. Той има отлично поддържани писти и спортни съоръжения. Тук се намират най-високите алпийски стени, надхвърлящи 400 метра денивелация. Това е най-трудният маршрут за катерене в цялата страна.
Курортните комплекси Юндола и Семково, наред с множеството по-малки писти, изградени до хижите в Рила също предлагат отлични услови за ски и планински туризъм.
Рила е особено привлекателна за пешеходен туризъм. Най-атрактивни за тази цел са връх Мусала и красивият алпийски Мальовишки поддял на Северозападна Рила. Най-добрите сезони за практикуване на пешеходен туризъм са лятото и есента (от юни до октомври).

Вижте предложения за настаняване в Боровец - хотели
Вижте предложения за настаняване в Мальовица - хотели
Вижте предложения за настаняване в Рила - хижи

Видео от Национален парк Рила - Натура 2000:

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!