Великден

Великден е един от най-значимите християнски празници. При католиците и евангелистите дори се смята за по-значим от Рождество христово. Празника се свързва с мистиката на Възкресението и Избавлението на хората от грехове. Синът Божи е умрял на кръста за нас грешниците, за да може да възкръсне за вечен живот и по този начин да покаже пътя на душите ни към покой в Рая.

Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните християни – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните християни.

mt_gallery:Великден
История

Според християнската религия на Великден се чества възкресението на Исус Христос. След като влиза в Йерусалим заедно с апостолите, Христос започва да проповядва в храма, изгонвайки от там търговците. Това предизвиква насочена към него вражда от страна на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, и особено на фарисеите. Два дни по късно един от неговите ученици го предава на юдеите за 30 сребърника (Юда Искариотски). Христос е заловен и осъден на смърт. В Петък заедно с още двама разбойници, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. След като издъхва на кръста, е погребан в семейната гробница на Йосиф близо до Голгота. В Неделя Христос възкръсва. Мария Магдалена и още две жени мироносици, които искали да покажат тялото Христово, намерили гроба му празен. След възкресението, той се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на своите ученици.

Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Дните на Христовите страдания от влизането му в Йерусалим за пасха до смъртта му. Това е последната седмица от живота на Исус. Всеки един от дните се нарича велик:
- Велики понеделник – Христос влиза в Йерусалим. Изгонва търговците от храма и проповядва в него.
- Велики вторник – Проповядва в Храма и изрича пророчество за Йерусалим.
- Велика сряда – Христос е посетен от покаяла се грешница. Провежда се тайната вечеря с апостолите, на която той разкрива, че един от тях ще го предаде. Юда го предава на юдеите.
- Велики четвъртък – Христос е съден и е произнесена неговата смъртна присъда, която се потвърждава от Пилат Понтийски.
- Велики петък – ден на великите страдания на Исус Христос. Разпъването му на кръст и неговата смърт.
- Велика събота – оплакването и погребението на Спасителя от майка му Света Богородица и други жени. Гробът му е запечатан и е поставена стража пред входа.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
- Първите три дни са посветени на разтребването в къщи. То се прави за здраве и е с пречистващо значение.
- На Велики четвъртак се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка) и се боядисват великденските яйца.
- На "Разпети петък" не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
- На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Великденски символи

Боядисани яйца

Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Според една от легендите, когато Христос бил разпнат на кръста, една кокошка дошла и снесла яйце под него. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло обагрила яйцето в червен цвят. Затова и първото яйце се боядисва в червено. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки, ядки и др. През последните десетилетия вече започват да се украсяват, ползвайки различни методи: с восък, желатин, листа и др.

В България традицията е да се боядисват яйцата на Велики четвъртък, като броя им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, докато е още топло се натърква се по бузите или се чертае кръст по челата на децата за здраве. Първото червено яйце се заравя в нивата за плодородие или се пази в дома до следващия Великден. След този ритуал боядисването на яйцата се поема от младите жени.

Великденски хлябове

В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразяват почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.

Великденския заек

Този символ също датира доста отдавна. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Един ден тя я превърнала в див заек и, тъй като душата и все още била на птица, продължила да прави гнезда и да снася яйца.

Днес

Днес съществуват много варианти, по които може да украсите дома си за Великден. Едни от най-популярните елементи за украса са: великденските кошнички или панерки за яйца, зелената хартиена трева, ръчно изрисуваните дървени или пластмасови декоративни яйца, керамичните или пластмасови рисувани зайчета и много други. Украсата за този християнски празник ще внесе допълнителна топлина и радост във всеки дом. За най-малките днес се произвеждат вкусни шоколадови великденски зайчета и яйца.

Традицията

Традицията повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествена литургия. Тя започва 2 часа преди полунощ. Всеки носи със себеси боядисано яйце. Когато след полунощ литургията свърщи и зазвънят камбаните се поздравява с "Христос возкресе!", а отговора е "Во истина воскресе!", пожелават се здраве и щастие. Хората се чукат с боядисаните яйца и по този начин се прекратяват Великденските пости. След обявяването на Христовото Възкресение от свещеника, със запалената свещичка се обикаля храма в кръг, три пъти и се носи мълчешком до вкъщи.

В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца. На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив през годината.

На трапезата

По Великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи /символ на новия живот през пролетта и Възкресението на Христос/, а трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши.

На този празник в повечето градове у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Задължително присъстват козунак, великденски хляб и великденски яйца.

Видео от Великден:
{youtube}X7w2X7_9hFQ{/youtube}

{youtube}IyMQ5uWBPC4{/youtube}
 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук