Благовец

На 25 март заедно с християнският празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец. Смята се, че на Благовец пристигат кукувиците, а с тях и пролетта. Но каква е народната символика на този ден?

Според поверията на този празник, кукувицатa се обажда за пръв път след зимата. С чуването на нейния глас, е сигурно, че пролетта е настъпила. Поради това празника в някои райони на България носи названието "Кукувден". По-голямата част от изпълняваните на този празник песни започват с вестта за появата на малката пролетна птичка, която ту е кацнала в нечий двор, ту накрай селото, ту на брега на езерото. Кукувичето гласче според народните поверия се чува само до Еньовден или Петровден. Според поверията се вярва, че:
- кукането на тази птичка предсказва дълголетието на човека. Затова част от хората вярващи в това поверие се вслушват в гласа й.
- трябва да се пипне пърче хляб и пара, за да е сит и богат през годината и да има добра реколта.
- трябва да носиш пара в себеси, че така да ти върви.
- трябва да внимаваш какво правиш, когатоо те закука, че това ще правиш през цялата година.
- момите трябва да се опитат да откъснат клонката, на която кацнала кукувицата и да я носят в пазвата. Това ще им донесе скорошна женитба.

Галерия със снимки:
mt_gallery:blagovec

В навечерието на Благовец по селата се прави пролетно почистване. От събраните отпадъци на празника се палят обредни и пролетни огньове. Покрай тях се вият хора и звучът песни. Момите тръгват на групички да обхождат къщите и да пеят обредни песни, изпълнявани само на Благовец. В песните се известява за идването на кукувиците и пролетта. Част от тези песни са с елементи на любовни задявки между момите и мамците. Така в задявките се вплита и надеждата за плодородие през новия земеделски сезон.
Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл свързан с митичните девойки – самодиви. В народните поверия се разказва, че на този ден самодивите се завръщат в изворите, реките и скришните горски поляни от делечните места накрай света, където са прекарали зимата. Те са невидими за хората, но въпреки това ревносттно пазят своите тайни самодивски кътчета. Митичните девойки отвличат в своя отвъден свят всеки човек, който ги разсърди и навлезе в техните тайни места, и нигога не го връщат. Най-опасно е за девойките, тъй като те ходят на изворите и кладенците рано сутрин за вода. Благовешките песни предупреждават хората да се пазят от самодивите и разказват за моми погубени от тях. Друго поверие гласи, че на Благовец не се ходи рано сутрин за вода, за де не срещне човек самодива и да се разболее. В текстовете на обредните песни се откриват и ритуални забрани (момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят), нарушаването на които се смята, че ще донесат болести на неподчинилите се.

Друго вярване свързано с Благовец е, че тогава от своя зимен сън се събуждат змии и гущери и изпълзяват навън. За българинът змията е като свещенно животно, в което се въплъщава духът на предците. Змията може да се прогони далеч от къщите и хората, но не и да се убива, защото това се смята за грях. За това на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. Някога жените обикаляли къщите си с запалени факли, дрънчейки с метални предмети и изговаряйки заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец" или "Бягайте змии и гущери, че идат щъркели". През целия ден жените не трябва да докосват игли, куки или конци за да не ги хапят змиите през лятото. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.

На Благовещение старите жени пробиват за първи път ушите на малките момиченца. Златните украшения се слагат с цел да бъде предпазено детето от зли сили.

На този ден, който се пада по средата на големия Великденски пост, на трапезата е разрешено да се сложи рибно ястие. Благовещение е празник, който е свързан с възраждането на природата. Поради това на празничната трапеза присъстват ястия от пролетни зеленчуци. За първи път се консумира лапад, коприва и спанак. На масата присъства варена или печена риба. Също така и лучник. Наред с избраните ястия и зеленчуци на софрата присъства и обредния хляб.

След този празник според народната българска традиция настъпва пролетта.

 


Спонсори

Смешен.ком - да се забавляваме заедно. Забавен портал с много смях и забавление Родоп Турс - Вашият партньор в Родопите Къща за гости Джая - Белоградчик Велоклуб Крива спица - сдружение с нестопанска цел гр. Пловдив Езикови курсове по интернет Розов Облак - онлайн магазин за дрехи и аксесоари Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук Рекламирай тук